ИНТЕРВЮ С ПОЕТЕСАТА ВЕСЕЛА ДАМЯНОВА
1. Здравей, Весела! Разкажи нещо повече за себе си, ако обичаш. Кога и как започна
да пишеш поезия?
Здравей!
Нека първо се представя. Казвам се Весела Дамянова.
Родена съм в гр. Дупница, в подножието на красивата и величаствена Рила планина.
Омъжена съм, имам дъщеря и живея в Италия.
Когато бях в четвърти клас си направих „лексикон“, където записвах свои мисли и
мечти.
Понякога отварям тази тетрадка и си казвам: „Колко малки, чисти и искрени са детските мечти“.
В осми клас вече имах „дневник“, където освен че записвах щастливи и тъжни моменти,
от преживяното създавах стихове без рими.
Вече в десети клас започнах да пиша сериозно и така до днес.
Хобито ми се превърна в приятна работа, където намирам себе си,
свят-в който се чувствам щастлива.
2. Живееш в една изключително красива страна. Какво би ни разказала за хората там
– с какво те са по-различни от нас, българите?
И те са хора като нас, погълнати със своите проблеми и задачи. Днес може да срещнеш много
усмихнати хора, които без да те познават те поздравяват, и утре да срещнеш тъжни и замислени
хора.
Първото, което ми направи впечатление в Италия, е това че те са изключително вярващи хора.
Не мога, да подмина и това, че тук е съхранена от векове уникалната архитектура. Силно развито е
изкуството: театър, мода, литература, изобразителното изкуство…
3. Стиховете ти, които съм чела, ми направиха много силно впечатление с искреността на чувството,
с изключителната емоционалност. Затова искам да те попитам – ти вярващ човек ли си?
-Да вярвам в Бог! Вярващ човек съм!
4. Какво те вдъхновява и дава сили да пишеш днес в трудните за всичките ни дни
и толкова далече от родината си?
Доста от стиховете, които прочетох, бяха посветени на твоите близки тук, в България…
Преди всичко, настроението на сърцето. Изключително весел човек съм, но човек не може
да избяга или да се скрие от лошото. И макар днес със компютрите, да се чуваме всеки ден с
близките си в родината…не е както да съм до тях. Но тази носталгия може да бъде разбрана само
от хората, които са зад граница и тези, които имат близки зад граница.
Вдъхновява ме моята малка дъщеря, която е на 2 г. и 8м. и не спира да говори. Постоянно задава въпроси,
интересно и е в момента всичко… Например миналият месец в парка се заигра с едно момиченце от
Индия, и задъхана затича към мен: „Мамо, това детенце е много мръсно“. Те децата са така, не познават
различията в нациите, или в това кой е по-богат и властен…за тях светът е един-бял и чист.
5. В едно твое изказване, а също и в стихосбирката „Нежност, изказана с думи“,
казваш, че най-голямата ти мечта е да се завърнеш в Родината си завинаги, и да бъдете
истински щастливи! Чувстваш ли се щастлива в Италия, все пак живееш на броени минути
от едни от най-изключително красиви туристически градове Венеция, Верона?
Човек се чувства щастлив, там където живее спокойно, т.з. където има работа, получава добри доходи,
а за останалото вече Бог да бди над, и не само над нас, а над всички хора по света.
В цяла Италия всеки град, или малко село е изключително красиво, със красивата архитектура,
с безбройните замъци, със запазена от векове история, с огромните черкви /а неделя и на празници,
когато влезеш в черквата имаш чувството, че Бог е там, с присъствието, в сърцата на хората/.
Градът, в който живея има 30 000 жители и е изключително красив и чист. Ще подчертая само, че в този
град няма нито едно такси, а това говори, че всяко семейство разполага с личен автомобил на глава.
Намираме се в планинска местност и винаги, когато сядам на терасата чувствам, че съм у дома и това е
Рила планина.
Колкото до красивите туристически градове в близост, те са много. В събота бяхме на Лаго ди Гарда,
едно от най-красивите подалпийски езера и най-голямото в Италия. Наричат го омагьосаното езеро,защото разходиш ли се веднъж по него, винаги ще се връщаш там, дори и насън…където красотата на средиземноморската природа среща очарованието на южните Алпи.
Курортното селище Монте Балдо, дължащо името си на монаха-светец, живял по тези земи. В северния нос се намира и Залива на сирените, чийто райски плаж го превръща в едно от най-известните места в Италия.
Град Малчесине е бившо рибарско селце, а днес е едно от най-предпочитаните места за почивка в тази част на Италия, най-известно с кръговия си лифт. За 15 евро се качваш до най-високата точка в околността – връх Балдо на 2218 м.
…
Много ми е трудно с думи да опиша красивите места и градове, като Венеция, Верона, Виченца, Падуа, Флоренция,
Монтекио /където се намират двата огромни замъка на Ромео и Жулиета, и от където се виждат околните градове/, Киампо /известен с огромната черква по площ, където е показан целият живот на Бог във статуи-
една ободрителна разходка в огромния парк на черквата/ …
…
Да, щастлива съм, защото срещнах прекрасни хора тук, с които станахме добри приятели.
6. Мечтата ти, като дете, е била да станеш певица. Записала си няколко авторски песни дори…
Как се получи така, че вместо да пееш на сцената, започна да твориш поезия от нежни думи?
Може да се каже, че аз сбъднах мечтата си. Докоснах се до вълнението, да пея на сцена пред публика
и то с мои авторски песни. Да, чувството е вълшебно.
Но дори и тогава сърцето ми е подсказвало пътя към перото, защото песните бяха по мой текст.
7. Би ли представила на читателите с няколко думи двете свои стихосбирки „Огнена червена роза“ и „Нежност,
изказана с думи“ на читателите?
„Огнена червена роза“ е творчеството ми, където е събрано детството ми, мигове, в които съм била
толкова много щастлива.
„Нежност, изказана с думи“ е поезия бликнала от сърцето ми, посветена за най-любимите ми хора.
8. Тези две стихосбирки излязоха от печат почти едновременно, в кратък период от
време… Как се чувстваш в момента?
Днес получих стихосбирките си и като ги хванах в ръце почувствах едно вълнение на майчина тръпка
и радост, която пожелавам на всички писатели и поети.
9. Видях, че освен стихове, пишеш и разкази. Имаш своя любима поетична или прозаична творба?
Трудно е за един поет, да определи любим свой стих. А за разказите, да имам любим – „Историята на един голям
човек“.
10. Какво би пожелала в този миг на хората, които обичаш?
Бих им пожелала да бъдат живи и здрави. На моят съпруг бих казала – Обичам те!
На дъщеричката ми Русалиа – Ти си мойто щастие и богатство!
На майка, татко, брат ми и снаха ми – Винаги сте с мен, в сърцето ми, в мислите ми!
На най-добрата баба Веска и дядо Асен – Толкова много ви обичам и ми страшно липсвате!
11. Хората, живеещи в чужбина, като че ли се чувстват много близки помежду си,
защото имат сходна съдба…
Какво е твоето пожелание към всички българи, живеещи някъде по света?
Ние всички имаме сходна съдба, далеч от Родина, от роден дом и от най-близките хора,
когато срещнем сънародник там където сме, нека не го подминаваме, защото някъде по света,
в която и да е страна, в очите на местните, ние сме и си оставаме чужденци.
12. А какво е твоето пожелание към тези читатели, които харесват твоята поезия, и към всички ония,
които тепърва ще се докоснат до нея – „Нежната поезия, изказана с думи”?
Бъдете винаги щастливи и усмихнати! Една усмивка може да стопли сърцето на един човек,
а хиляди усмивки ще направят хиляди хора по-щастливи!
Когато цените и обичате мил човек, показвайте го с думи, дори да не звучи като поезия!
Автор на интервюто: Кина Златева /Детелина/